Ципура е средиземноморска риба, достигаща максимум 70 cm дължина и 6 кг тегло. Това е и една от най-често улавяните риби за консумация, които се срещат в средиземноморския басейн.
Описание на Ципура
Тя има 11 гръбни шипа, 13-14 гръбни меки лъча, 3 анални шипа и 11-12 анални меки лъча. Тялото е с продълговата форма. Горната и долната челюст имат шест и четири кучешки зъби отпред, последвани от редици кътни зъби. Ципурата има четири горни и осем долни хриле. Диагностичното оцветяване се състои от голямо тъмно петно в началото на страничната линия, припокриващо горната част на оперкула и подчертано от червеникава област.
Жизнен цикъл на Ципура
Ципурата започва с развитие на половите жлези през септември в подготовка за зимно хвърляне на хайвера, което започва около края на декември до началото на януари в района на източното Средиземноморие. Хвърлянето на хайвера става за период от 3–4 месеца, през който женските могат да хвърлят хайвера си в обем 0,5–2 пъти повече от телесното си тегло в яйца многократно.
Размножаването от ципура води до загуба на телесно тегло, тъй като са необходими големи количества хранителни вещества за производството на големия обем яйца. Необходими са няколко месеца, за да се възстанови теглото си. Максималната отчетена продължителност на живота е 11 години.
Местообитание (хабитат)
Ципурата е морски вид риба, което живее в топъл умерен климат. Те обикновено се срещат на дълбочина от 30 метра, но възрастните могат да се забележат и до 150 м на дълбочина. Те са заседнал вид риби и са или единични, или се срещат в малки струпвания. През пролетта ципурата често се среща в крайбрежни лагуни и естуари със солени води. По време на ранните етапи от живота си ципурата предпочита солени води и по-високи температури.
Цепира е често срещан и разпространен вид в Средиземно море, но сравнително рядък в Черно море. Статистическите данни за улова показват бавен и стабилен ръст в Средиземно море от 1950 г. до средата на 1980 г. След това има бързо увеличение от няколкостотин тона до над 90 000 тона. Ципурата е често срещана и в Егейско море.
По-голямата част от улова на ципура се извършва в Средиземно море, като Гърция (49%) е най-големият производител през 2002 г. Турция (15%), Испания (14% ) и Италия (6%) също са големи средиземноморски производители. Освен това значително производство се осъществява в Хърватия, Кипър, Египет, Франция, Малта, Мароко, Португалия и Тунис. Има също производство на този вид в Червено море, Персийския залив и Арабско море.
Хранителни навици на ципура
Ципурите са ненаситни опортюнистични хищници, способни да адаптират диетата си към храната, налична в околната среда. Въпреки това е установено, че тяхната диета е по-специализирана към коремоноги и двучерупчести мекотели. Те също се хранят с водорасли.
Размножаване на ципура
Ципурата е вид хермафродит. Полова зрялост се развива при мъжките на две години (20–30 см), а при женските на две до три години (33–40 см). Женските хвърлят хайвера си на партиди и снасят 20 000–80 000 яйца всеки ден за период до четири месеца. Хвърлянето на хайвера обикновено се извършва от октомври до декември, с последователно хвърляне на хайвера през целия период. Инкубацията на яйцата продължава около два дни при 16–17°C, а стадият на ларвите продължава около 50 дни при 17,5°C или около 43 дни при 20°C. Размерът на яйцата е 0,9–1,1 mm, а дължината на ларвата при излюпване е 2,5–3,0 mm.
Значение за човека
Ципура е много важен търговски вид за човека и също така е една от най-важните риби, използвани за аквакултури в Средиземно море. Най-богатите риболовни зони се намират между 36°N и 21°N, като видовете са по-рядко срещани на юг и около Канарските острови. Най-интензивно се лови от февруари до октомври и се лови на въдица, с тройни мрежи, дънни тралове, плажни грибове и капани. Този вид се предлага на пазара пресен или замразен (месото му е високо ценено) и се използва също за рибно брашно и масло. Това е важна риба в спорта и редовно присъства на пазарите в целия средиземноморски регион. Освен това е целеви вид за риболов.
