Когато видим куче, мозъкът ни предизвиква положителни емоции и без колебание заявяваме колко много го обичаме. Но как показваме тази любов на самото куче?
Ако вярвате, че между вас и кучето ви наистина има специална химия, науката е на ваша страна. И всичко това се случва буквално в главата ни.
Така наречените „хормони на щастието“ се произвеждат в мозъка. Добре познатата тройка включва допамин, който се отделя при първоначално привличане, след което нивата на серотонин се повишават и се произвежда окситоцин. Когато видим куче, мозъкът ни предизвиква прилив на положителни емоции и не се замисляме особено, преди да обявим вечната си любов към сладката пухкава топка. Всичко е въпрос на химия – любовта наистина е в главата ни.
Един от начините да стимулираме отделянето на окситоцин е да установим зрителен контакт с човек, към когото сме привързани. Хубавото е, че когато се гледаме в очите с кучето си, то също изпитва подобен прилив на окситоцин. Това, разбира се, не означава да се приберете вкъщи и да започнете продължително да се взирате в очите му – вероятно никой от вас няма да се почувства особено добре. Вместо това помислете за начина, по който общувате с него, и как можете да използвате зрителния контакт в ежедневната си комуникация.
За мен например произнасянето на името на кучето означава, че искам то да ме погледне – просто да привлека вниманието му към мен. Не използвам имената на кучетата си като команда за повикване, но това е тема за друг път. Щом привлека вниманието им, мога да ги помоля да изпълнят нещо друго, на което съм ги научила, а отделянето на окситоцин създава незабавни положителни емоции и за двете страни.
Но достатъчна ли е тази „окситоцинова любов“? Само да произнесем името на кучето си и да се погледнем в очите едва ли е достатъчно, за да изградим отношенията, които искаме.
Кучетата ни носят изключително много ползи. Галейки ги, също можем да стимулираме отделянето на окситоцин. Доказано е дори, че само мисълта за тях може да повиши нивата му. Опитайте – затворете очи за няколко секунди и помислете за кучето си.
Спомнете си любимата ви разходка заедно, спокойните моменти у дома или как сте се смели, когато то е избягало с новия ви домашен пантоф. Как се чувствате, когато мислите за него? Това усещане буквално променя процесите в тялото ви. Окситоцинът намалява стреса, повишава поносимостта към болка и допринася за доброто ни състояние. Дори когато не са до нас, кучетата могат да направят живота ни по-добър.
Но как можем да им отвърнем със същото? Едва ли е достатъчно просто да оставим своя снимка до леглото им, преди да тръгнем за работа, нали?
Общуване
То е ключът към успешните отношения. Когато има неразбиране и объркване, преставаме да се чувстваме сигурни. Дори между хората, с които прекарваме времето си, и особено с тези, които са ни най-близки, редовно възникват недоразумения и моменти на объркване. Напълно естествено е това да се случва и когато общуваме с представител на друг вид.
Кучетата обръщат много повече внимание на действията ни, отколкото на думите. Всичко, което правим в тяхно присъствие, ги учи на нещо. Показваме ли им чрез поведението си, че ги разбираме, че активно се грижим за безопасността им и че могат да разчитат на нас, когато имат нужда?
Обучение
Обучението е един от най-добрите начини да намалим объркването в общуването с кучето. Когато и двете страни разбират значението на определени сигнали и команди, животното знае какво се очаква от него.
В случай че кучето ви отказва да пусне новия ви пантоф, независимо колко пъти повтаряте: „Пусни го, моля те. Просто го пусни. Сериозно, ПУСНИ ГО!“, възможно е то просто да не разбира какво означава командата. Ако отделите време да го научите какво искате от него с тези думи, не само ще прекарате приятно време заедно, докато упражнявате командата, но и впоследствие ще можете да я използвате, когато наистина ви потрябва.
Ако кучето чува тези думи за първи път, докато развълнувано ви приканва към игра, а вие превръщате новооткритата му „играчка“ в най-забавното дърпане досега, едва ли моментът е особено подходящ за учене.
Игра
Хората и кучетата, които играят заедно, изграждат по-силна връзка – науката го потвърждава. Играта с пантофа обаче не се брои. Освен ако, разбира се, нарочно не използвате домашни чехли за дърпане, но тогава вероятно няма да се радвате на тях дълго.
Играта, която укрепва връзката ви, не означава просто да хвърляте топка на кучето. Нужно е и вие да участвате. Колко често сте се надбягвали с него към топката? А колко често проявявате интерес към онова, което то проучва?
Не ви предлагаме да се присъедините към кучето си в душенето около някой уличен стълб, но едно въодушевено „Какво има там?“, докато то изследва наоколо, може да направи момента още по-приятен. Игрите с миризми, тичането заедно, дърпането на играчки и заниманията, които стимулират ума, стават още по-забавни, когато и вие участвате активно в тях.
Време
Колко време всъщност прекарвате с кучето си? Не става дума за часовете, в които просто сте заедно вкъщи, нито за разходките, през които не откъсвате поглед от телефона си. Колко време отделяте, за да преживявате нещо заедно?
Кога за последно изследвахте околността заедно по време на разходка? Кога за последно просто седяхте в тишина с кучето си – без екрани, без разсейване, само споделяйки няколко спокойни минути? А кога за последно го погалихте истински – не просто с бързо потупване по главата, когато се приберете, а като седнете до него и му отделите време и внимание?
Намерете това време. То ще бъде също толкова полезно за вас, колкото и за кучето ви.
