Сурикатите (Suricata suricatta) са малки месоядни бозайници от семейство Мангустови (Herpestidae), обитаващи сухите райони на Южна Африка, включително пустините Калахари и Намиб. Тези социални животни са известни със своето уникално поведение и сложни социални структури. В тази статия ще разгледаме любопитни факти за сурикатите, някои от които наистина ще ви изненадат.
Факти за суриката, които може би не знаете
Принадлежат към семейство мангусти и са близки роднини на други видове мангусти, въпреки че имат доста отличителен външен вид и поведение.
Разпространени са в Южна Африка, основно в полупустинните и пустинните райони на Ботсвана, Намибия, Ангола и Южноафриканската република.
Факт е, че живеят на групи (наричани „банди“ или „кланове“), обикновено от по 10-30 индивида, но има и по-големи групи с над 40 члена.
Характерни са с позата си „на пост“, когато сурикатите се изправят на задните си крака и опират опашката в земята, за да пазят равновесие, наблюдавайки за хищници.
Факт е, че тъмните „очни петна“ около очите им помагат да намалят отблясъците от ярката слънчева светлина, подобно на „естествени слънчеви очила“.
Основната част от менюто им са насекомите, но ядат и малки гризачи, гущери, яйца, плодове и дори дребни птици, когато имат възможност.
Сурикатите са всеядни, но повечето им хранителни предпочитания са насочени към дребни безгръбначни (скорпиони, бръмбари, термити и др.).
Факт е, че са известни с уменията си да ловят скорпиони, като често успяват да избягват или да се справят с техните ужилвания. В известна степен са устойчиви на отровата на скорпиона.
Разработват сложни системи от подземни тунели и бърлоги, често с множество входове, които използват за спане, отглеждане на малките и укриване от хищници.
Сурикатите затварят ушите си докато копаят, за да не навлиза пясък или прах във вътрешността на ушния канал.
Всяко семейство има доминираща (алфа) двойка, като най-често именно тази двойка отглежда потомство, а останалите членове на групата им помагат.
Груповата работа при сурикатите е силно развита. Те си поделят задачи като отглеждане на малките, търсене на храна и пазене на пост.
„Пазачите“ (наблюдатели) са онези сурикати, които заемат високи позиции (на скали или хълмчета) и стоят изправени, за да контролират околността за заплахи.
При опасност сурикатите издават предупредителни звуци – силни и остри, за да сигнализират на цялата колония да потърси укритие.
Факт е, че теглото на възрастните сурикати обикновено е между 700 грама и 1 килограм, а дължината на тялото около 25-35 сантиметра, без опашката.
Продължителността на живота им в дивата природа е около 6–7 години, докато в плен могат да достигнат 12–15 години.
Алфа женската в групата често е водещата фигура и може да бъде агресивна към подчинените женски, особено по време на размножителния сезон.
Разполагат с много богат набор за комуникация, като използват различни звуци и пози на тялото, за да общуват за местоположението на храна, за опасности и за други социални взаимодействия.
Обучението на малките включва уроци как да боравят с потенциално опасни жертви като скорпиони и възрастните им показват как да избягват жилото.
Често си разпределят задълженията. Докато едни търсят храна, други наглеждат малките, а трети служат като пазачи.
Поради социалната си природа сурикатите са били изследвани интензивно от учени, които проучват колективното поведение и общуване при животните.
Те са активни през деня и спят в подземните си бърлоги през нощта, за да се пазят от хищници и неблагоприятни температури.
Нямат типичен сезон на размножаване, в подходящи условия женската може да роди няколко пъти в годината (най-често от 2 до 5 малки).
Факт е, че социалната подкрепа при отглеждане на малките е толкова силна, че нерядко леля или по-голяма сестра кърми малки, родени от алфа женската.
снимка: Adobe
Сурикатите са изключително интересни същества с комплексни социални структури и поведения. Техните адаптации и уникални характеристики ги правят обект на множество изследвания и документални филми, които разкриват още повече за техния завладяващ свят.
Виж още: Факти за таралежа
