Шаран – описание, хабитат, устройство и видове шарани

Сходни статии

Шаранът (Cyprinus carpio) е сладководна риба от семейство Шаранови (Cyprinidae). Той е широко разпространен в Европа и Азия, а в България се отглежда както в стопански рибарници, така и в естествени водоеми.

Тази сладководна риба е един от най-популярните и широко разпространени видове, които може да срещнете из различните части на света. Той играе съществена роля както в екосистемите на водоемите, така и в икономическото значение в риболова.

Разберете повече за света на тази невероятна риба, нейната анатомия, интересни особености и местообитание.

Описание на шаран

Шаранът е сравнително голяма риба, чийто размери могат да достигнат до 1.5 метра дължина и тежест до 35 килограма, спрямо условията на живот.

Неговото тяло е покрито с люспи, които могат да варират по големина и форма, спрямо вида. Има характерен профил с овално тяло, широки страни и малка глава в сравнение с другата част от тялото.

Най-често има плоска уста с четири чувствителни мустачки, които използва за да търси храна на дъното на водоемите. Цветът на шарана е обикновено златист или сив, но може да е променен в зависимост от средата, в която живее.

Морфология на шаран (външно устройство)

Шаран

1. Форма и размери

  • Тяло: Рибата има издължено, странично сплеснато тяло. В зависимост от условията на отглеждане и подвида/формата, тялото му може да е по-масивно и закръглено или по-строено и продълговато.
  • Размери: Средно достигат дължина между 30 и 60 см и тегло от 1 до 4 кг, но при добри условия и в подходящи водоеми могат да достигнат над 1 м дължина и над 20–30 кг тегло.

2. Люспи и разцветки

  • Люспи: При дивия (общия) шаран тялото е покрито с относително едри и плътни люспи, подредени в редове, които следват страничната линия. Съществуват още два основни подвида:
    • Огледален: Има едри, но редки люспи, пръснати неравномерно по тялото, което на места остава гладко.
    • Гол: Почти без люспи, с изключение на отделни участъци край перките или гръбната част.
  • Цвят: Най-често гърбът е сиво-зеленикав или кафеникав, страните са по-светли  жълтеникави или златисти, а коремът е още по-блед (белезникав или жълтеникав).

3. Глава и устен апарат

  • Глава: Средно голяма, леко издадена, преходът от глава към тяло е плавен.
  • Уста: Долната челюст е подвижна и леко издадена напред (полу-долно разположена уста), подходяща за засмукване на храна от дъното. Шаранът има два чифта чувствителни мустачки (барбели) в предната част на устата, които му служат за ориентиране и опипване на дъното.
  • Очи: Разположени странично, със сравнително малки размери спрямо големината на главата.

4. Плавници (перки)

  • Гръбна перка (dorsal fin): Дълга и характерна, като в предната част разполага с един по-здрав и твърд лъч (шип).
  • Опашна перка (caudal fin): Леко изрязана или почти симетрично двуделна, помага за маневриране и мощно придвижване във водата.
  • Гръдни (pectoral) и коремни (pelvic) перки: Разположени по двойки, подпомагат стабилността и ориентацията при плуване.
  • Анална перка (anal fin): Намира се в задната част на корема и също помага за стабилизиране и управление на движението.

5. Странична линия (lateral line)

  • Функция: Шаранът (както и много други риби) има странична линия – сетивен орган, който представлява редица от пори по дължината на тялото. Чрез нея рибата улавя вибрации и промени в налягането на водата, което й помага да се ориентира, да избягва хищници и да открива плячка.

Анатомия на Шаран (вътрешно устройство)

 

Вижте тази публикация в Instagram.

1. Скелетна система

  • Костна структура: Шараните имат добре развит костен скелет. Основната му част е гръбначният стълб, който е гъвкав и съставен от прешлени. Костите, формиращи черепа, защитават мозъка и осигуряват място за захващане на челюстите и хрилните капаци.
  • Ребра: Има редица тънки, но твърди ребра, които се прикрепят към прешлените и предпазват вътрешните органи.

2. Мускулна система

  • Мускулни слоеве: Месото (мускулите) образува по-голямата част от тялото. Те са подредени в сегменти (миомери) по дължината на тялото и отговарят за движението и маневреността.
  • Характерно за шарана: Мускулните влакна са сравнително плътни, което го прави популярна риба за кулинарни цели. Въпреки това, множеството малки кости (особено във фината част на ребрата) са известна трудност при приготвяне.

3. Дихателна система

Хриле: Кислородът се приема чрез хрилете, които са разположени от двете страни на главата, покрити с хрилни капаци (operculum). Шаранът използва движението на устата и хрилните капаци, за да прекарва вода през хрилете, където се осъществява газообмен (поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид).

4. Храносмилателна система

  • Уста и фаринкс: Чрез полу-долно разположената уста, рибата засмуква храна,  основно детрит, водорасли и дънни безгръбначни.
  • Хранопровод и черва: Стомахът на  недоразвит (при шарановите риби често липсва ясно изразен стомах), затова храната преминава бързо към дългите навити черва, където се осъществява храносмилането.
  • Чернодробна функция: Черният дроб участва в преработката на хранителни вещества и съхранението на енергийни резерви.

5. Кръвоносна система

  • Сърце: Разположено е в областта зад и под хрилните капаци, съставено от предсърдие и камера, през които преминава венозна кръв, която се обогатява с кислород в хрилете.
  • Кръвоносни съдове: Хрилната артериална кръв се разпределя към останалата част на тялото.

6. Плавателен мехур

Функция: Представлява кух орган, изпълнен с газ (предимно кислород и въглероден диоксид), който помага за регулиране на плаваемостта. Така шаранът може да контролира дълбочината, на която плува, без да изразходва прекалено много енергия.

7. Нервна система и сетива

  • Мозък: Отговаря за координацията и основните инстинкти на рибата (хранене, размножаване, избягване на врагове).
  • Сетива: Освен очите и страничната линия, шаранът разчита на обоняние и вкус, особено при намиране на храна по дъното. Вкусовите рецептори са разположени и по устните, и по мустачките.

8. Полова система и размножаване

  • Размножителен период: Обикновено през пролетта и ранното лято, когато водата се затопли (над 17–18°C).
  • Женски шаран: Имат яйчници, пълни с хайвер, който се хвърля върху подводна растителност или други повърхности.
  • Мъжки: Отделят семенна течност (мляко), с която оплождат яйцата във водата.
  • Развитие на поколението: Малките (ларвите) се излюпват за около седмица-десет дни, в зависимост от температурата на водата.

Хабитат на шарана

 

Вижте тази публикация в Instagram.

Тази риба предпочита да обитава спокойни и бавно течащи води, като големи пълноводни реки, но най-често езера и водоеми. Тези риби са изключително чувствителни към качеството на водата. Затова предпочитат места, където има високо съдържание на кислород и сравнително висока температура на водата.

Те са много издръжливи и могат да се адаптират към най-различни условия, като води с различна степен на соленост и замърсяване.

Шараните обикновено обитават дълбоки, бавни реки или езера. Като често се разполагат на места, където има изобилие от растения, тъй като те обичат да се скриват в растителността.

Видове шарани

Има най-различни видове шаран, всеки със своите характерни особености и предпочитания към различни среди. Някои от най-известните видове обаче включват.

Див (общ) шаран

  • Описание: Това е първоначалната, дива форма на рибата. Тялото му е изцяло покрито с дребни до средно големи люспи в стегнати редове, а багрите варират от маслиненозелено по гърба до златисто или жълтеникаво по страните и корема.
  • Особености: По-издължено тяло, по-бавен растеж в сравнение със селекционираните форми, но висока издръжливост и приспособимост към различни водоеми.

Обикновен (люспест) шаран

обикновен шаран

  • Описание: Нарича се още люспест, тъй като цялото му тяло е покрито с едри, правилно подредени люспи.
  • Особености: Може да наподобява дивия си събрат, но обикновено е селекциониран за по-бърз растеж и по-закръглена форма на тялото. В рибарници и езера достига сериозни размери за сравнително кратко време.

Огледален шаран

  • Описание: Характеризира се с едри, лъскави и разположени на по-големи разстояния люспи (на петна), които наподобяват огледала. Част от тялото често е без люспи, а там, където те съществуват, са неправилно и неравномерно разпръснати.
  • Особености: Често предпочитан в рибарниците, тъй като има по-малко люспи и е по-лесен за почистване и обработка за кулинарни цели.

Гол шаран

 

Вижте тази публикация в Instagram.

  • Описание: Напълно или почти напълно лишен от люспи, с изключение на няколко малки люспи около гръбната перка или опашката. Кожата му е гладка и по-тъмна.
  • Особености: Достига големи размери, но често е по-чувствителен към външни влияния (паразити, температура). Популярен е за консумация, тъй като липсва почти всякаква люспеста покривка.

Линеен шаран

  • Описание: Сравнително рядка вариация, при която по тялото има една или няколко почти непрекъснати линии от едри люспи, минаващи надлъжно – обикновено покрай страничната линия или близо до гърба.
  • Особености: Подобно на огледалния вид, но люспите са подредени по-линейно. Среща се главно в декоративни развъдници или при спортен риболов.

6. Шаран Кои

шаран кои

  • Описание: Кои са вид декоративни риби от семейство шаранови, селектирани първоначално в Азия (главно в Япония). Тялото им може да бъде в най-разнообразни цветове и шарки – бяло, червено, оранжево, черно, златисто и др.
  • Особености: Отглеждат се предимно в декоративни езера и градини. Макар и да са същият вид (Cyprinus carpio), целта им не е за консумация, а за любуване, хоби и декоративно оформление.

Други селекционни линии

 

Вижте тази публикация в Instagram.

Освен горепосочените основни морфологични групи, в резултат на дългогодишна селекция има и множество хибридни или локални развъдни линии (напр. унгарски, чешки, руски, израелски и други селекции), всяка от които може да има специфичен растеж, телесна форма, цвят на месото, скорост на натрупване на маса и устойчивост на заболявания.

Резюме

Шаранът е една от най-популярните и адаптивни риби, с които са пълни водоемите по света. Разнообразието от различните видове и хабитати, в които може да се срещне, доказва неговата устойчивост и значимост за екосистемите.

Виж още:

Сходни статии

Произволни

Произволни