Заекът е едно от най-популярните и обичани животни в света. Малки, пухкави и с очарователни дълги уши, зайците често се възприемат само като сладки домашни любимци.
В действителност обаче те са много интересни и с уникални характеристики. В следващите редове ще откриете изненадващи факти за заека, които ще ви помогнат да разберете по-добре тези прекрасни животни.
Факти за заека
Зайците принадлежат към разред „Зайцеподобни“ (Lagomorpha). Те не са гризачи, както много хора мислят погрешно. Зайците и гризачите са различни групи бозайници, макар и двете да имат постоянно растящи зъби.
Факт е, че съществуват над 300 признати породи зайци, вариращи от миниатюрни като Холандско джудже (с тегло под 1 кг) до гиганти като Фламандския заек гигант, който може да достигне над 7–8 кг.
Зайците са плячка за много хищници и затова еволюцията им е помогнала да имат голям зрителен обхват, почти на 360 градуса. Те са способни да виждат и над главата си, което им осигурява по-добра защита в дивата природа.
Освен че ги правят очарователни, дългите уши на заека служат за терморегулация. Когато е горещо, кръвта циркулира през ушите и се охлажда от околния въздух, след което се връща обратно в тялото.
Факт е, че предните зъби на заека (резците) растат непрекъснато през целия живот и обикновено с около 10 см на година. Това означава, че зайците имат нужда постоянно да дъвчат груб фураж или други подходящи материали, за да ги изтриват.
Зайците могат да скачат на височина над 90 см и да изминават хоризонтално разстояние от около 2–3 метра с един скок. Тези умения са изключително полезни, когато бягат от хищници.
Факт е, че зайците са бързи! Някои породи могат да развият скорост до 48–55 км/ч. При бяг те често използват зигзагообразни движения, за да объркат преследващите ги хищници.
Когато са любопитни или искат да видят по-далече, зайците често се изправят на задните си крака и вдигат ушите си. Това им помага да наблюдават обстановката, подобно на „перископ“, и да преценят опасността.
Зайците са майстори на невербалната комуникация. Позицията на ушите, опашката и цялостната стойка на тялото могат да покажат дали животното е спокойна, уплашено, раздразнено или игриво.
Зайците могат да издават звуци като тихо похъркване, мърморене, потупване с краче по земята (когато са изплашени или ядосани), а понякога и силен вик при сериозен стрес или болка.
Храносмилателната система на заека е много деликатна. Затова е важно менюто му да съдържа достатъчно фибри (сено, листни зеленчуци), за да се избегнат опасни стомашно-чревни проблеми.
Факт е, че зайците практикуват т.нар. „цекотрофия”, изяждат меки изпражнения, наречени „цекотрофи“, които съдържат витамини и хранителни вещества, получени от ферментацията в сляпото черво (цекума). Този процес е от съществено значение за здравето им.
Една от най-известните характеристики на зайците е високата им плодовитост. Женските могат да раждат по няколко котила годишно, като всяко котило има от 4 до 12 малки (или дори повече). Това обяснява репутацията им на „плодовити създания“.
Факт е, че средната продължителност на бременността при зайците е около 28–32 дни, което означава, че женските могат да забременеят отново съвсем скоро след раждането.
Бременната майка зайкиня изгражда топло гнездо от сено, листа и козина, която скубе от собствения си корем. Така осигурява комфортна среда на малките, които се раждат слепи и голи.
Малките зайчета обикновено отварят очи към 10-ия ден и започват да се хранят самостоятелно около третата-четвъртата седмица. Много скоро след това стават съвсем независими.
В природата много диви зайци живеят 1–2 години поради опасности като хищници и климатични условия. Домашните зайци могат да живеят 7–12 години, а някои дори повече от 15 години при добри грижи.
В дивата природа някои видове зайци живеят в групи и изграждат сложни системи от тунели. Това им помага да се крият от хищници и да се предпазват един друг.
Факт е, че зайците имат силно обоняние, което ги подпомага в намирането на храна и в избягването на опасности. Близо над носа им има малки мустаци, наречени вибриси, които също им помагат в ориентацията.
Зайците периодично сменят козината си в зависимост от сезона. Зимната козина често е по-гъста и топла, докато през лятото козината оредява и става по-лека, за да не им е горещо.
Факт е, че за разлика от много други бозайници, зайците не могат да повръщат. Поради тази причина е особено важно да се внимава да не поглъщат опасни предмети или да се натрупва прекалено много козина в стомаха им.
Макар опашката им да е малка и пухкава, тя служи за сигнализация. Ако я повдигнат и изведнъж побягнат, обикновено това означава „опасност“ и предупреждава останалите зайци.
В дивата природа зайците се хранят с трева, тревисти растения, листа, клонки и дори кора на дървета през зимата. Домашните зайци трябва да имат постоянен достъп до висококачествено сено, което е основна част от здравословното им меню.
Зайците обикновено са най-активни в ранните сутрешни и късните вечерни часове. Това поведение им помага да избягват най-големия поток от хищници, които дебнат през деня или нощта.
Зайците се „подстригват“ сами, като облизват и почистват козината си, подобно на котките. Това им помага да поддържат кожата и козината чисти, но води и до поглъщане на козина, която трябва редовно да бъде изчиствана с помощта на фибри в храната.
Освен постоянно растящите резци, зайците имат и силни кътници. Като тревопасни животни, те изразходват много време в дъвчене и сдъвкване на твърди растения.
Факт е, че ако заекът усети заплаха, често „бие“ със задните си крака по земята, за да сигнализира на останалите. Силното потупване служи като аларма за другите в близост.
В много култури заекът се свързва с пролетта и плодородието. Той често се появява в приказки и легенди, например в китайския зодиак, където е смятан за символ на късмет и доброжелателност.
Когато заекът е спокоен и щастлив, той може леко да трака със зъбите си (подобно на мъркане при котките). Това показва, че се чувства сигурен и уютно.
През 2014 г. в Бразилия е направен великденски шоколадов заек с внушителни размери и тегло. Той е тежал около 4,5 тона и е бил висок над 4 метра. Тази колосална шоколадова скулптура била изработена специално за Великден и е вписана в рекордите на Гинес.
Виж още:
