Стоножка съвсем спокойно може да се нарече хищник на насекоми като паяци, поради което понякога се счита за полезна, но повечето хора не искат този неканен гост в дома си. Всъщност нито стоножките, нито многоножките се класифицират като насекоми – те са членестоноги.
Колко крака имат стоножките?
Въпреки че името им буквално означава „сто крака“, стоножките могат да имат от 10 до приблизително 300 крака. Колкото и да е странно, никога няма да намерите стоножка с точно 100 крака, защото те имат само нечетен брой чифтове, например 99 или 101. И вместо да се раждат с всичките си крака, някои видове израстват с повече крака всеки път, когато линеят. Като възрастни стоножките имат поне 15 чифта крака.
Колко крака имат многоножките?
Многоножките имат два чифта крака на повечето сегменти на тялото. Многоножката Illacme plenipes има най-много крака от всички живи същества на Земята, цели 750 крака. Повечето видове многоножки обаче имат около 300 крака.
Как всъщност ходи стоножката
Ако сте пробвали да ходите на четирите си крайника, ще забележите, че не е съвсем лесно. А как ли го правят стоножките и многоножките с толкова много крака?
Стоножките са бързо движещи се членестоноги, докато многоножките се движат бавно и се хранят предимно с изгнила растителност, въпреки че малък процент от многоножките са хищници.
Наличието на толкова много крака може да бъде изгодно поради способността да се предотврати падане, както и поради възможността други крака да поемат товара, ако някои крака се повредят.
Стоножките ходят по различни терени с лекота, като координират движенията на краката си, вероятно чрез децентрализиран метод на сензорни входове. Учените смятат, че тази децентрализация може да е начин, по който движещите се роботи могат да „мислят“ в бъдеще.
Стоножките могат да движат краката си, докато пълзят по стени или тавани поради наличието на малки косми, наречени четинки, по краката им. Тези четинки помагат на стоножката да се захваща за повърхности и да се движи с лекота. Стоножките също могат да контролират движението и посоката на краката си чрез сложна система от нерви и мускули, което им позволява да се движат по различни повърхности и да се катерят по вертикални стени. Като цяло комбинацията от четинки и сложен нервно-мускулен контрол позволява на стоножките да се движат и пълзят по различни повърхности.
снимка: stock.adobe.com
