Бозайникът Енот (Procyon lotor) или както по-често го познаваме под името Миеща мечка, принадлежи към групата на месоядните животни (хищници), група, която се състои от бозайници, които се хранят предимно с месо, въпреки че много от тях ядат и горски плодове, зеленчуци, яйца, жълъди, и други ядки, зърнени храни, треви, и кора, ако няма друго. Те имат пет пръста и големи кучешки зъби. Миещата мечка е всеядна и съотношението на растителна към животинска храна варира според сезона и наличността.
Описание на Енот и начин на живот
Миещите мечки принадлежат към семейството на Procyonidae (procyon – означава миене), което включва също пръстеноопашата котка и коали, а вероятно и червената панда. В Северна Америка има седем вида миещи мечки и 25 подвида. Теглото им варира от 5 до 15 кг. Женските обикновено са по-малки от мъжките. Цветът им е сиво-кафяв, а опашката има 5 до 7 цели тъмни пръстена, редуващи се с по-широки кафяви или сиви пръстени. Върхът на опашката винаги е тъмен.
Миещите мечки имат силно развито усещане за допир, считано за по-добро от другите бозайници, които не са примати. Те могат лесно да отключват врати и да влизат в кофи за боклук и други пакости. Те имат остър слух и зрителна острота в съответствие с нощните им навици. Енотите са отлични катерачи и са едни от малкото бозайници, които могат да се спускат с главата напред по вертикални стволове на дървета. Те също така са силни плувци и могат лесно да пресичат реки и езера, но се впускат в дълбоки води само като път за бягство от неприятности.
Поведение на миеща мечка
Смята се, че енотите мият храната си. Доказателствата показват, че само хората в плен мият храната си и че миенето е фиксиран двигателен модел, използван при търсене на плячка под вода в дивата природа.
Миещите мечки са предимно нощни. Друг мит за тях гласи, че ако бъдат видени през деня, трябва да са бесни. Доста обичайно е, особено в градските райони, здраво животно да излиза през деня, ако е гладно или леговището му е разрушено. Често майките еноти, които кърмят, ще бъдат принудени да търсят храна ден и нощ. Ако животното се държи нормално през деня, вероятно не е бясно и трябва да бъде оставено на мира.
Местообитание на Енот
Енотите не са териториални животни. Предпочитаният терен е залесен, с езера, блата или потоци. Миещите мечки не се срещат в терени, където липсват вечнозелени гори и вода. Когато пускате миещи мечки, е наложително да намерите място, където има много вода, без места където се практикува лов и далеч от хора, които желаят да хранят миещите мечки.
Миещите мечки обикновено спят в кухи дървета, скални пукнатини и земни леговища. В края на есента и началото на зимата козината им ще се сгъсти в тежко зимно палто и те ще ядат толкова, колкото могат да намерят, както при сурово време. През зимата миещите мечки прекарват седмици в леговищата си, без да ядат. Противно на вярванията, миещите мечки не спят зимен сън.
Размножаване при миещи мечки
Възрастните миещи мечки се размножават между януари и юни, в зависимост от средата и условията на околната среда. Първият цикъл на размножаване е на възраст около десет месеца. Докато мъжките са физически способни да се размножават през първата година, те обикновено не го правят поради конкуренция с по-възрастни мъжки. Ако женската не забременее по време на първия еструс, тя може да започне отново еструс четири месеца по-късно. Тук идват късните бебета. Повечето бебета се раждат през април и майм, а бременността е около 63 дни. Мъжките миещи мечки нямат роля по време на бременността или отглеждането на малките.
Котилата са някъде от едно до седем, като четири е обичайният размер. Малките се раждат много леко окосмени, със слаба маска. Пигментирани пръстени на опашката или ще присъстват, или ще се появят на около една седмица. Ушите са плътно притиснати към главата, а очите са затворени. Главата изглежда голяма в сравнение с останалата част от тялото.
Когато са гладни, студени или не са в контакт с друго топло тяло, малките ще започнат да бърборят, да скимтят или да цвърчат като птици. Те могат да пълзят като паяк с всичките си четири крака, но не могат да се катерят или да стоят и да поддържат пълната си тежест. Очите се отварят на около 21 дни, а ушите малко след това. Те ще бъдат много гласовити на тази възраст. Те ще мърморят, ръмжат, съскат и издават тревожно пръхтене. Когато са на пет до шест седмици, повечето могат да ходят, да тичат и да се катерят много добре. Седемседмичните малки ще участват в активни (и понякога груби) битки, характеризиращи се с ръмжене, писък, хапане, борба и имитиране на защитни пози на възрастни. След около осем до девет седмична възраст те започват да ядат твърди храни в дивата природа и започват да пътуват с майка си.
Когато навършат четири месеца, те ще бъдат напълно отбити. Майките миещи мечки с малки се радват на привилегирована позиция в йерархията при енотите. Други миещи мечки се подчиняват на женска с малки в ситуации на хранене. Този привилегирован статус продължава, докато малките остават с майката.
Живот и смъртност при енота
Миещите мечки могат да живеят до 16 години в дивата природа, но повечето умират преди да достигнат пет години. Проучванията показват, че най-голямата смъртност настъпва през втората година от живота. Основните причини за смъртността са дейности на човека – главно лов, ловене с капани, сблъсък автомобили или убити от кучета. Други причини могат да бъдат недохранване и болести. Естествени хищници са пуми, вълци, койоти, алигатори, лисици и големи рогати сови. Броят на смъртните случаи, причинени от естествени хищници, е незначителен в сравнение с броя на смъртните случаи, причинени от човека.
Енот и човека
Енотите са много чисти и използват обща тоалетна в дивата природа. Те са едни от малкото местни бозайници, които не са били ограничени до все по-малки области на естествено местообитание от градското развитие. Миещата мечка се е адаптирала към средата на човека. Таваните и комините се превръщат в леговища и места за почивка, дъждовните канали се превръщат в подлези, а храната за домашни любимци, оставена на открито, замества традиционните хранителни продукти. Тази урбанизация създаде потенциал за чести срещи между хора и миещи мечки. Някои от тях може да са проблемни. Разбира се у нас в България, те не се срещат свободно, освен в зоо парковете.
Най-честите оплаквания възникват, когато миещите мечки се заселват в комини или тавани. Това е особено трудно, ако бърлогата е заета от женска с малки. Най-добре е да оставите семейството на мира, докато майката не премести малките, което обикновено се случва, когато малките са на около осем или девет седмици. Знам за случаи, в които фирми за борба с вредителите са били извикани да премахнат миещи мечки и те са хванали майката миеща мечка в капан и са я пуснали далеч от мястото на отстраняване. След това запечатваха комина или тавана, оставяйки бебетата вътре да се задушат или да умрат от глад. Друга тъжна история за миещите мечки е, че те често загиват, когато кухи дървета се режат с верижни триони.
Болести при миеща мечка
Миещите мечки могат да се заразят както с котешка, така и с кучешка чума, бяс, лептоспироза, салмонелоза, туберкулоза, кокцидиоза и токсоплазмоза. Паразитите са: аскариди (Baylisascaris), тения, метили и дирофиларии. Кучешката чума е вирусно заболяване, което се разпространява чрез пряк или индиректен контакт. Убива повече миещи мечки от всяка друга болест. Той е унищожил напълно популациите на миещи мечки в някои райони.
Кучешката чума не може да се предаде на хора. Всички топлокръвни животни могат да предават бяс, но енотите, лисиците, скунксовете, горските чукари и прилепите се считат за високорискови видове. Симптомите на кучешката чума при миещите мечки много наподобяват симптомите на бяс. И двете са свързани с нервната система и могат да включват парализа, самонараняване, обикаляне и липса на страх от хората.
Бясът се разпространява при хората чрез ухапвания или слюнка от заразени животни. Има два вида клиничен бяс при животните: „тъп“ и „яростен“. При „тъпата“ форма на бяс животното е летаргично, често показва втренчено изражение и може да изглежда болно. При „бесната“ форма, бяс агресията е най-забележимият признак. Засегнатите животни могат да атакуват дори видове, които не са плячка. Парализа и конвулсии могат да се наблюдават в по-късните стадии и на двата вида.
Въпреки че миещата мечка се счита за основния носител на бяс, енот никога в медицинската история не е била замесена в случай на заразен човек. Трябва да се внимава, когато миещата мечка изглежда болна или се държи странно, но прекалената реакция срещу всички миещи мечки е неоправдана. Никога не се опитвайте да хванете миеща мечка, тя може да ви ухапе при самозащита.
 или както по-често го познаваме под името Миеща мечка, принадлежи към групата на месоядните животни){kind=link}