Слон

Сходни статии

В тази статия: Слон, основна информация, устройство на тялото, физически характеристики.

Слоновете са най-големите сухоземни бозайници на земята, като имат подчертано масивни тела, големи уши и дълги хоботи. Те използват хоботите си, за да вземат предмети, да тръбят за предупреждение или да поздравяват други слонове. Използват го разбира се и да смучат вода за пиене, за къпане и за други цели.

Както на мъжките, така и на женските африкански слонове бивните растат бавно и всеки индивид може да има леви или десни бивни, а този, който използват повече, обикновено е по-малък поради износване. Слонските бивни служат за много цели.

Тези удължени зъби могат да се използват за защита, за повдигане и преместване на предмети, събиране на храна или за премахване на кората от дърветата. По време на суша слоновете дори използват бивните си, за да копаят дупки, за да намерят вода под земята.

Видове слонове

слон, слоница и малко слонче
слон, слоница и малко слонче

Съществуват два генетично различни африкански вида: саванен слон и горският слон, с редица характеристики, които ги разграничават. Африканският саванен слон е най-големият вид слон, докато азиатският горски слон и африканският горски слон са със сравними и по-малки размери.

Азиатските слонове се различават по няколко начина от своите африкански роднини, като има повече от 10 различни физически разлики между тях. Например ушите на азиатския слон са по-малки в сравнение с големите ветрилообразни уши на африканския вид. Само някои мъжки азиатски слонове имат бивни, докато при африкански слонове бивни имат както мъжките, така и женските.

Слон и социална структура

група слонове край водоем
група слонове край водоем

Водени от матриарх, слоновете са организирани в сложни социални структури от женски и малки слончета, докато мъжките слонове са склонни да живеят изолирано или в малки ергенски групи. Всяка женска ражда по едно слонче веднъж на четири до пет години и след период на бременност от 22 месеца – най-дългата бременност от всички бозайници. За слончетата се грижи цялото стадо родствени женски.

Малките могат да останат с майчиното си стадо до края на живота си, а мъжките напускат стадото, когато достигнат пубертета. При горски слонове социалните групи се различават леко и могат да се състоят само от възрастна слоница и нейното потомство. Въпреки това, те могат да се събират в по-големи групи в горски сечища, където ресурсите са по-изобилни.

бой между мъжки слонове за надмощие
бой между мъжки слонове за надмощие

Слоновете се нуждаят от обширни земни площи, за да оцелеят и да задоволят своите нужди, които включват храна, вода и пространство. Средно един слон може да се храни до 18 часа и да консумира стотици килограми растителна маса за денонощие. В резултат на това, тъй като губят местообитание, те често влизат в конфликт с хора в конкуренция за ресурси.

Слон – физически характеристики

физически характеристики на слон
физически характеристики на слон

Размери

Африканските слонове са най-големите от всички сухоземни животни, като възрастен мъжки слон тежат средно между 1800 и *6300 кг. Женските са по-малки, тежащи между 2700 и 3600 кг. Височината на раменете варира между три и четири метра.

* Най-големият регистриран слон е възрастен мъжки африкански саванен слон. Той е бил 10 886 килограма тежък и висок 3,96 метра до рамото! Повечето слонове не стават толкова големи, но африканските слонове стават по-големи от азиатските слонове.

Възрастните мъжки азиатски слонове тежат между 1800 и 4500 кг., като женските тежат малко по-малко. Височината при раменете варира между 2 и 3,5 м.

Хобот

слонски хобот
слонски хобот

Хоботът на слона е продължение на горната устна и носа. Функционира за хващане, дишане, хранене, обоняние, пиене, повдигане, произвеждане на звук, както и за комуникация. Чрез хобота слонът още усеща предметите около себе си. Той също така може да служи за защита.

Туловището на хобота разполага с около 100 000 мускула и сухожилия, което му придава изключителна гъвкавост и сила. Хоботите на слоновете са способни да се разширяват, свиват и да се движат в различни посоки.

Азиатските слонове имат една пръстовидна издатина на върха на хобота, а африканските слонове имат две. Тези подобни на пръсти издатини имат много чувствителни нервни окончания и са способни на фини двигателни умения, като хващане на малки и деликатни предмети.

Един възрастен азиатски слон може да побере до 8,5 л вода в хобота си. Водата се впръсква в устата за пиене или се използва за охлаждане, като я запратят върху гърба си.

Хоботите на слоновете и острото обоняние се използват за изследване на околната среда. Стволът се повдига и се размахва във въздуха, за да събере частици аромат. Частиците на аромата след това се пренасят до специална жлеза, наречена орган на Якобсон, разположена в небцето. Органът е в състояние да събира информация за заобикалящата среда на слона чрез откриване и анализиране на молекули и частици от въздуха. Чрез този процес слоновете са способни да локализират водни източници на разстояние до 19,2 км и дори могат да определят репродуктивния статус на отдалечените слонове.

Слоновете могат да достигнат растителност до 5,7 метра, като се изправят на задните си крака и изпънат хобота си. Малките сензорни косми могат да повишават чувствителността на хобота. Тези малки косми улесняват тактилната комуникация по време на ухажване и когато се грижат за малки. Хоботите на слоновете са много мощни – способни да изкоренят цял ствола на цяло дърво, да съборят тежки клони и да нанесат силен удар при самозащита.

Уши

уши на слон
ушите на слона служат и за охлаждане

Ушите на слона са около една шеста от размера на цялото му тяло и основно функционират като охлаждащ механизъм. Ушите съдържат обширни мрежи от малки кръвоносни съдове, които се виждат по външните ръбове, където кожата е с дебелина само около един до два mm. Топлата кръв се охлажда, докато циркулира през съдовете в ухото, поради тънкия слой кожа, който я отделя от външния въздух. След това по-хладната кръв циркулира обратно в тялото, помагайки за намаляване на общата телесна температура на слона.

Размерът на слонските уши е пропорционален на географското им разпространение. Колкото по-близо до екватора живее слонът, толкова по-големи са ушите, което позволява на повече топлина да се разсейва (отстранява) от тялото и следователно има по-големи уши. Африканските слонове живеят най-близо до екватора и имат най-големите уши, следвани от азиатските слонове. Вече изчезналият вълнест мамут, живял близо до Северния полюс е имал най-малките уши.

Слоновете използват ушите си, за да насочват звуковите вълни от околната среда, което допринася за острия им слух.

Зъби и бивни

уши на слон, зъби
слонски бивни

Както африканските, така и азиатските слонове имат общо 26 зъба, включително два горни резеца (бивни), 12 предкътника (непостоянни зъби, подобни на млечните) и 12 кътника. Азиатските слонове имат по-малки бивни от тези на африканските слонове, а женските имат по-малки бивни от мъжките. Всеки възрастен мъжки бивник тежи между 50 и 79 кг, а бивните на възрастен женски тежи между 18 и 20 кг. Един от най-тежките бивни, тежал някога, е над 100 кг.

Африканските слонове имат ромбовидни ръбове на кътниците си, докато азиатските слонове имат дълги цилиндрични ръбове на своите.

Повечето бозайници сменят предкътници и кътници по вертикален начин. Новият зъб се развива и замества стария, отгоре в горната челюст и отдолу в долната челюст. При слоновете смяната е хоризонтален процес. Новите зъби се развиват в задната част на устата и се развиват напред, докато се износят в предната част.

Всеки моларен зъб е с размерите на малка тухла и тежи между 1,8 и 2,0 кг. Моларните зъби на слона се сменят шест пъти през целия му живот.

Слоновете се раждат с временни резци (бивни), които се заменят с постоянни на възраст между шест и 13 месеца. Постоянните бивни растат непрекъснато със скорост от около 17 см на година, достигайки дължини до 3,5 м за възрастни африкански мъжки слонове.

Горната една трета от бивните на слона, където е вградена в костта на горната челюст, е предимно куха и носи единичен нерв. Горната трета вградена част на бивника функционира като котва при копаене и изкореняване на растителност и подпомага защита от лъвове, хиени и други едри хищници.

Слоновата кост се отличава от зъбите на други животни с уникалната си шарка на напречното сечение. Напречен разрез на слонски бивни показва ивици с форма на диамант и са уникални за слоновете.

Подобно на хората, слоновете могат да имат „лява или дясна ръка“, което означава, че има предпочитание да се използва един бивник пред друг. В резултат на това единият бивник може да е по-износен от другия.

Слон и темпорална жлеза

Азиатските и африканските слонове имат жлеза, разположена точно под повърхността на кожата, по средата между окото и ухото от всяка страна на главата им. Тази жлеза може да бъде свързана със сексуална активност и/или с комуникация. Ежегодно жлезите отделят тъмно, мазно, мускусно вещество и се възпаляват. Тази физиологична промяна е свързана със специфично поведение, наблюдавано при мъжките слонове.

Това състояние на безумна сексуална възбуда при мъжките се среща и при други големи бозайници, но най-често при особено слонове и се свързва с повишена секреция от жлезата. Състоянието е известно като „musth“, като думата идва от персийски  и означава опиянен, нетрезв, пиян.

Крака

крака на слон
слоновете ходят на пръсти

Скелетът на крака на слона е под ъгъл, с голяма подложка от мазнини и съединителна тъкан в петата. Ъгловата структура на краката означава, че слоновете ходят на пръсти, като телесното им тегло е равномерно разпределено върху мастната и съединителната тъкан на петата.

Например, възрастен мъжки азиатски слон, който е висок 2,88 м и тежи около 4167 кг, разпределя само 3,8 кг. тегло на квадратен инч върху петите си. Уникалната структура на краката на слона позволява безопасно движение по неравен терен и блатиста земя.

Кожа

слонска кожа
кожа на слон, гънките имат охлаждаща функция

Кожата на слоновете изглежда набръчкана, като африканските слонове са по-набръчкани от азиатските. Бръчките действат като охлаждащ механизъм, като увеличават повърхността на кожата. Допълнителната кожа и бръчки улавят влагата, която след това отнема повече време, за да се изпари. Следователно бръчките поддържат слоновете по-хладни за по-дълго време, отколкото ако имат гладка кожа.

Азиатските слонове изглеждат по-малко набръчкани от африканските слонове, защото обитават предимно гористи местообитания. Температурите не са толкова високи в гористите райони, като по този начин се намалява нуждата на обитаващите горите слонове да се охлаждат.

Кожата на слона може да бъде с дебелина до 3,8 см на определени места. Тя обаче е чувствителна на допир и може да долави насекоми и промени в околната среда. Комбинацията от дебела кожа и тънък слой мазнина под кожата позволява на слона да понася ниските температури.

Цялостното оцветяване на кожата на слоновете е в сив цвят. Азиатските слонове обаче имат луничав вид поради отчетливи петна от депигментация, особено по хобота.

Окосмение

Слоновете имат рядка козина, разпределена неравномерно по тялото им, с най-забележими концентрации около очите, отворите на ушите, брадичката и опашката.

Младите слонове са по-космати от възрастните и козината им е червеникаво-кафява на цвят. Когато съзреят, количеството на козината намалява и става по-тъмна.

Вътрешни органи на слон

Мозък

Слоновете имат най-големия мозък от всички сухоземни бозайници, с тегло между 4,5 и 5,5 кг. Те имат силно развит главен и малък мозък – части от мозъка, участващи в движението и мускулната координация. Слоновете имат големи темпорални лобове, които улесняват паметта.

Всички слонове имат отлична дългосрочна памет и са способни да помнят преживявания за дълъг период от време. Изследванията показват, че слоновете са способни да разпознават други членове на стадото десетилетия след последното им взаимодействие с тях.

Сърце

Средното тегло на сърцето на слон е от 12 до 21 кг и съставлява около 0,5% от общото телесно тегло на животното. Тяхното сърце е с нетипична форма. Повечето бозайници, включително хората, имат заострен връх в основата (с форма на сърце). Слоновете имат двойно заострен връх в основата, което намалява сърцевидния вид и му придава по-кръгла форма.

Слон – стомах и черва

Слоновете имат стомах с цилиндрична форма. Функцията на стомаха им е предимно за съхранение на храна. Храносмилането се извършва в цекума (сляпо черво). Общата дължина на тънките и дебелите черва е около 35 м.

Бели дробове

Повечето бозайници вдишват въздух, като разширяват гръдния си кош чрез мускулно действие. Когато гръдният кош е разширен, мембраната (висцерална плевра), прикрепена към белите дробове, остава неподвижна, докато друга мембрана (париетална плевра), прикрепена към гръдната стена, се разширява навън.

Изпълненото с течност пространство между двете мембрани се нарича плеврална кухина, която се разширява по време на разширяване на гръдния кош. Разширената плеврална кухина помага да се създаде подобен на вакуум ефект, позволявайки въздухът да бъде изтеглен в белите дробове.

Този процес е различен при слоновете, тъй като те нямат плеврална кухина. Белите им дробове са директно прикрепени към гръдната стена и следователно разчитат на директно мускулно действие за да се разширяват. Този директен мускулен контрол позволява подводно дишане с хобот, използван като шнорхел.

Сходни статии

Чинчила – описание, видове, грижи за чинчилата

Чинчила е малък гризачи, произхождащ от скалисти, сухи райони в Южна Америка. Те обикновено са активни и игриви като домашни любимци. С нежно боравене...

34 невероятни факти за горилата

Горилите са най-големите живи примати, семейство животни, което включва маймуни те и хората. Ето и няколко Факти за горилата Горилите са най-големите примати в света....

40 удивителни факти за жирафа

Жирафът е най-високото животно в света, достигайки височина от 5,5 м, като невероятно дългата му шия представлява голяма част от височината му. Дългата шия...

Произволни

Произволни