Породата Мопс е очарователна и отличителна порода кучета, която може да се похвали с богата история, датираща от векове. Произхождащи от Китай по време на династията Шан (около 1600–1046 г. пр. н. е.), китайските кралски особи ценят мопсовете заради тяхната привлекателност и елегантен външен вид. С компактно, но здраво тяло, къса, набръчкана муцуна и извита опашка, мопсовете бързо стават любимци на европейските благородници, след като са донесени на континента през 16 век.
Малко и набито с набръчкано лице и къса муцуна, това очарователно куче е гледка за очите. Те също са известни със своята приятелска и привързана личност. Освен това, те са кучета с относително ниска поддръжка, тъй като не изискват много упражнения, подстригване и са изключително адаптивни към живот в апартамент. Те могат да бъдат идеален приятел за начинаещи собственици на кучета, което може да си струва да се обмисли за всеки, който за първи път ще има куче в дома си. Въпреки това, те са склонни към някои здравословни проблеми, като проблеми с дишането и проблеми с очите.
Ако мислите да си вземете мопс е препоръчително да изберете реномиран развъдник. На цена малко куче от тази порода варира между 300 до над 1000 лв, така че не прибързвайте с избора, преди да сте сигурно, че това е правилния за вас избор.
Описание на Мопс
Мопсовете имат доста квадратни тела, комбинирани с много кръгла глава, която се отличава с плоско, набръчкано лице. Мопсът е това, което е известно като брахицефална порода, което е техническият термин за кучета с плоско лице. Главата им е доста масивна в сравнение с останалата част от тялото им, което е доста компактно с къс гръб, силни малки крака и извита опашка, която допринася за цялостното им очарователно присъствие.
Характеристики на породата
Произход: Китай;
Размер: Малък;
Продължителност на живота: 12-15 години;
Козина: Къса и гладка;
Темперамент: Мопсовете притежават привързан, очарователен и игрив темперамент. Те често играят ролята на „клоуни“ и установяват приятелски отношения както с хора, така и с други домашни любимци. Те изграждат силна връзка със своите собственици;
Нужди от упражнения: Умерени;
Обучение: Мопсът показва интелигентност, но може да проява и упоритост, което изисква търпеливо и положително обучение, базирано на подкрепа. Ранната социализация и последователните техники на обучение дават най-добри резултати;
Нужди от подстригване: Умерено;
Здраве: Мопсовете са предразположени към определени здравословни проблеми поради брахицефалния си характер.
Преглед на породата Мопс
Комичното лице на Мопс кучето, с дълбоки бръчки около големи, тъмни очи и плоско кръгло лице, няма как да не ви накара да се усмихнете. Смята се, че името на Мопса идва от латинската дума за „юмрук“, защото лицето му прилича на човешки юмрук. Мопсовете са клоуни по душа, но се държат достойно. Те са игриви кучета, обичат да бъдат център на вниманието и се чувстват притеснени, ако бъдат игнорирани. Мопсовете са квадратни и дебели, обикновено тежащи не повече от 6 до 8 кг. Главите им са големи и кръгли, с големи кръгли очи. Имат дълбоки и отчетливи бръчки по лицата си.
Мопсовете са щастливи и привързани, верни и очарователни, игриви и палави. Те са много интелигентни кучета. Въпреки че мопсът може да бъде добър пазач, те не са склонни да лаят, нещо, което вашите съседи ще оценят. Ако са обучени и добре социализирани, те се разбират добре с други животни и деца. Тъй като те са малка, тиха порода и са относително неактивни, когато са на закрито – добър избор за живот в апартамент. Поради плоската форма на лицето на мопса, той не се справя добре при изключително горещо или студено време и трябва да се държи на закрито. Мопсовете имат къса двойна козина и са известни с обилното си линеене. Ако живеете с Мопс е добра идея да инвестирате в качествена прахосмукачка.
Грижи за Мопс
Въпреки че е игрив и буен, мопсът не изисква много поддръжка, което го прави идеален за по-възрастни собственици. Тъй като те са малка, тиха порода и са относително неактивни, когато са на закрито, те са добър избор и за обитателите на апартаменти.
Компактният им вид прикрива много енергия, така че очаквайте да бъдете забавлявани с шантави лудории, ако вашият мопс не получи разходка или време за игра. Те обаче са чувствителни към топлина и влажност, така че ако живеете в гореща или влажна среда, уверете се, че вашият мопс не прекарва твърде много време навън. Мопсовете са склонни към хъркане 🙂
Хранене на Мопс
Препоръчителна дневна доза: 1/2 до 1 чаша висококачествена суха храна на ден, разделена на две хранения. Колко яде вашето възрастно куче зависи от неговия размер, възраст, телосложение, метаболизъм и ниво на активност. Кучетата са индивидуалности, също като хората, и не всички се нуждаят от еднакво количество храна. Почти от само себе си се разбира, че едно високоактивно куче ще се нуждае от повече от куче, което постоянно лежи.
Качеството на кучешката храна, която купувате, също има значение – колкото по-добра е кучешката храна, толкова по-добре ще подхранва вашето куче и толкова по-малко от нея ще трябва да ползвате. Докато първата любов на Мопса е човешкото внимание, втората му любов е храната. Тези кучета обичат да ядат наистина много. Това, съчетано с малкия им ръст, ги излага на риск от затлъстяване. Като собственик на мопс трябва да проявите голяма сдържаност. Не го пренасищайте с храна. Хранете с подходящи порции, ограничете лакомствата и наградите и насърчавайте упражненията.
Грижи за козината, груминг
Въпреки че козината е къса, мопсовете са порода с двойна козина. Те обикновено са светлокафяви или черни на цвят. Светлобежовият цвят може да има различни нюанси, като кайсиев или сребрист, а всички мопсове имат къса, плоска черна муцуна. Козината е къса и гладка, но не се заблуждавайте. Мопсовете линеят много, особено през лятото. Редовното разресване и къпане помага за поддържане на козината в добро състояние и свеждане на грижите до минимум. Едномесечно къпане е достатъчно, въпреки че някои ги къпят по-често.
Редовното подрязване на ноктите е от съществено значение, тъй като тези домашни кучета обикновено не износват ноктите си на открито, както правят активните породи. Добра идея е да почиствате и ушите на мопса на всеки няколко седмици. Това, което изисква специално внимание, са бръчките на Мопса. Тези гънки са огнища за инфекция, ако се оставят да станат влажни или замърсени. Бръчките трябва да се подсушат старателно след къпане и да се изтрият между баните. Освен това изпъкналите очи на мопса се нуждаят от специално внимание. Тъй като са изпъкнали, очите са уязвими на наранявания и раздразнения от сапуни и химикали.
Подобно на много малки породи, мопсът може да бъде податлив на заболяване на венците. Редовното четкане с малка, мека четка за зъби и паста за зъби помага за предотвратяване на това.
Здравословни проблеми при Мопс
Като цяло мопсовете нямат особени здравословни проблеми, но като всички породи са предразположени към някои от тях. Важно да сте наясно с тях, ако обмисляте да си вземете тази порода. Ако купувате кученце, намерете добър развъдник , който ще ви покаже родословие и за двамата родители. Ето някои от болестите свързани с тази порода:
Cheyletiella дерматит (вид пърхот): Това е състояние на кожата, което се причинява от малък акар. Ако видите силен пърхот, особено по средата на гърба, свържете се с вашия ветеринарен лекар. Акарите, които причиняват това състояние, са заразни, което означава, че всички домашни любимци в домакинството трябва да бъдат лекувани.
Енцефалит при куче мопс: това е фатално възпалително заболяване на мозъка, което е уникално за мопсовете. Все още не се знае защо мопсовете развиват това състояние и няма начин да се тества или лекува. Диагноза може да се постави само чрез изследване на мозъчната тъкан на кучето след смъртта му. Ообикновено засяга млади кучета, причинявайки им гърчове, ослепяване и други симптоми след което изпадат в кома и умират. Това може да стане след няколко дни или седмици.
Язви на роговицата: Тъй като очите му са толкова големи и изпъкнали, те лесно да бъдат наранени или да развият язви на роговицата (прозрачната част на окото). Ако вашият мопс примижава или очите му изглеждат червени и сълзят прекомерно, незабавно го заведете на ветеринарен лекар. Язвите на роговицата обикновено реагират добре на лекарства, но ако не се лекуват, могат да причинят слепота или дори разкъсване на окото.
Сухо око: Сухият кератоконюнктивит и пигментният кератит са две състояния, наблюдавани при мопсовете. Те могат да се появят по едно и също време или поотделно. Сухото око се причинява, когато очите не произвеждат достатъчно сълзи, за да останат влажни. Пигментният кератит е състояние, което причинява черни петна по роговицата, особено в ъгъла близо до носа. Ако пигментът покрие окото, това може да причини слепота. Вашият ветеринарен лекар може да предпише лекарства, които ще помогнат за поддържане на очите влажни и ще разтворят пигмента. И двете очни заболявания изискват терапия и грижи през целия живот.
Проблеми с очите: тъй като големите им очи са изпъкнали, мопсовете са предразположени към различни проблеми с очите, включително проптоза (очната ябълка е изместена от очната кухина и клепачите се захващат зад нея); дистихиаза (анормален растеж на миглите по ръба на окото, което води до триене на миглите в окото); прогресивна атрофия на ретината (дегенеративно заболяване на зрителните клетки на ретината, което води до слепота) и ентропион (клепачът, обикновено долният клепач, се търкаля навътре, което кара косата на клепача да се търка в окото и да го дразни).
Стафилококова инфекция: Стафилококовата бактерия обикновено се среща по кожата, но някои кучета ще развият пъпки и заразени космени фоликули, ако имунната им система е подложена на стрес. Лезиите могат да изглеждат като копривна треска, където има косми; върху зони без козина лезиите могат да изглеждат като трихофития. Трябва да се свържете с вашия ветеринарен лекар за подходящо лечение.
Дисплазия на тазобедрената става: Това заболяване засяга малки породи, както и големи породи, включително мопсове. Смята се, че много фактори, включително генетика, околна среда и диета, допринасят за тази деформация на тазобедрената става. Засегнатите мопсове обикновено могат да водят нормален, здравословен живот с подходящо ветеринарно лечение.
История на мопса
Мопсовете произхождат от Китай, датиращи от династията Хан (206 г. пр. н. е. до 200 г. сл. н. е.). Някои историци смятат, че те са свързани с тибетския мастиф. Те били ценени от императорите на Китай и живеели в луксозни домове, понякога дори охранявани от войници. Мопсовете са един от трите вида кучета с къси носове, за които е известно, че са били отглеждани от китайците: лъвското куче, пекинезът и Ло-се, което е древният мопс. Някои смятат, че прочутите „кучета Фуу“ в Китай са изображения на древния мопс. Доказателства за подобни на мопс кучета са открити в древен Тибет и Япония. В края на 1500-те и началото на 1600-те години Китай започва да търгува с европейските страни. Съобщава се, че първите мопсове, донесени в Европа, са дошли с холандските търговци, които са нарекли породата Mopshond, име, което се използва и днес.
Мопсовете бързо стават любимци на кралските семейства в цяла Европа и дори играят роля в историята на много от тези семейства. В Холандия мопсът става официалното куче на дома на Оранж, след като се съобщава, че мопс е спасил живота на Уилям, принц на Оранж, като му е предупредил, че испанците се приближават през 1572 г. Когато Уилям Орански (по-късно наречен Уилям III ) отишъл в Англия през 1688 г. със съпругата си Мери II, за да вземе трона от Джеймс II, те донесли своите мопсове със себе си. Известно е, че черните мопсове са съществували през 1700 г., защото известният художник Уилям Хогарт е бил техен любител. Той изобразява черен мопс и много други в известните си картини. През 1785 г. Гоя също изобразява Мопс в своите картини. Тъй като популярността на мопса се разпространява в цяла Европа, той често е известен с различни имена в различните страни. Във Франция се наричаше Карлин; в Испания Dogullo; в Германия Mops; и в Италия, Каганлино.